Прочете историите на тези 3 кучета и разберете колко смели са били те

Тези 3 кучета са заслужили да бъдат запомнени и техните истории – разказвани. Били са неотлъчно до стопаните си, независимо от опасностите и рисковете. Вярност, преданост, любов – качества, които ни показват колко силна е привързаността им към човека. 

оуни-кучето-пощальон

Оуни – кучето пощальон. Снимка: Wikipedia

Кучето Оуни, Бордър Териер

Историята на този четириног приятел е затрогваща. През далечната 1888 г. той бил изоставен от своите стопани и след това бил осиновен от работниците в пощенскатата служба на град Олбани, щата Ню Йорк. Много бързо Оуни спечелил сърцата на работниците и се превърнал в техен колега. Тъй като си нямал специално място за спане, той обикновено спял върху чантите с писмата. Постепенно започнал да придружава и хората до адресите, докато те разнасят пратките и писмата. След няколко години, Оуни пътувал и с влаковете, които обикаляли цялата страна. След време започнал да пътува и по света. Това куче започнало да става толкова прочуто, че вестниците започнали да отразяват неговите пътувания. Започнали да му дават медали и дори в един момент те били толкова много, че той не можел вече да ги носи. 

През 1859 г. Парахода “Виктория” щял да отпътува на околосветско пътешествие, което щяло да трае 129 дни. И познайте! Оуни се качил на борда и отплавал. Службата на това куче продължила цели 9 години, през които то изминало повече от 225 000 км. Няма яснота как е завършил живота му, но има сведения, че то е ухапало един пощальон от Охайо. А служителят, който е отишъл да разследва инцидента, също е бил нападнат от Оуни. Приблизителната възраст на Оуни към онзи момент е била около 10 години.  Когато пощенската служба, в която “работел” Оуни, обявила неговата смърт, вестниците в цялата страна публикували неговия некролог. Той не е погребан. Неговото тяло е консервирано и е изложено в музея „Смитсонов“, във Вашингтон. А през 2011 дори е пусната пощенска марка с неговият лик, в негова памет.

стъби-кучето-войник-истории

Стъби – кучето войник. Снимка: Wikipedia

Сержант Стъби, куче от смесена порода питбул

През 1917 година в Йелският университет членовете на 102 пехотен полк провеждали тренировка. Точно тогава и точно на това място попаднало и изгубеното кученце. Един редник отворил сърцето си за него. Това бил редник Дж. Робърт Конрой. Той го осиновил и му дал името Стъби. Решил да го кръсти така, заради късата му опашка. Редникът го взел със себе си във Франция, на военния фронт, а то се научило да отдава почест с дясната лапа и започнало да взема участие в битките. В една от битките Стъби бива обгазено с иприт /силно паралитичен отровен газ/. Това смело куче успяло да се възстанови. Дори нещо повече! То веднага се върнало на фронтовата линия. Само че вече имало специално пригодена за него противогазна маска. По този начин той можел да предупреждава полка си за химически атаки, идващи от противниците. Стъби достига до ранг Сержант. Това се случило след като забелязал един немски шпионин и го атакувал. Успял да го задържи, докато дойдат другите военни. Това смело куче е взело участие в 17 битки, за времето на своята служба от 18 месеца. Преживяло и преодоляло е множество атаки, но винаги запазвало своя дух. Дори предавало това настроение и на своите “колеги”.  След края на войната, кучето Стъби и редник Конрой се прибрали в САЩ. Кучето се превърнало в национален герой и до края на живота си през 1926 г. участвал в паради. Неговото тяло също е консервирано и е изложено в музея “Смитсонов” и може да бъде видяно и днес.  

Балто – кучето спасител. Снимка: Wikipedia

Кучето Балто, Сибирско хъски

Януари 1925 г. , град Ноум, Аляска. В този град се разраства болестта Дифтерит. Деца за проявили признаци на болестта, а д-р Къртис Уелс е бил силно притеснен и за останалите жители – 1400 човека общо. Той се опасявал, че всички са изложени на огромен риск. Спешно се нуждаел от серум срещу болестта, но такъв имало на повече от 1500 км разстояние. Зимата била сурова и доставките с кораб или самолет били невъзможни. След като били обсъдени възможните варианти, се взело решение да бъде изпратен кучешки впряг.  От Анкоридж до Ненана серумът бил превозен с влак, а от там тръгнал кучешкият впряг. През целият преход метеорологичните условия били много сурови. Виелици, силни ветрове и температури до -53 градуса по Целзий. В пряга взели участие общо 150 кучета. Балто бил непреклоним, независимо от суровите условия и дългия и изтощителен път. На 2 февруари 1925 година, впрягът воден от Балто, пристига в град Ноум и е посрещнат като герой. Всички са развълнувани и кучето придобива голяма популярност. В края на същата година, в знак на благодарност, е издигната статуя на кучето-герой Балто. Балто живее до 14 март 1933 година. Когато умира е на 14 години. Неговото тяло е дарено на Кливландския природонаучен музей, където може да се види и днес.

Информационен портал за домашни любимци

SweetPet

приема партньорство с други сайтове посветени на домашните животни и техните стопани.

Ако искате да станем партньори