Какво трябва да знаем за това заболяване

Какво представлява тазобедрената става?

Тази става представлява свръзката на задния крайник и се състои от бедрена глава /кръгла част/ и ацетабулум – ямка, част от таза/. При нормално положение тази глава се движи свободно в ямката. Двата елемента си пасват перфектно и ямката обгръща напълно и точно бедрената глава. При движение, главата се движи свободно в ямката. А за усилване на здравината, двете части се свързват от ставна връзка. Има покритие от много плътен и напълно гладък ставен хрущял. При здравите кучета тези връзки, глави и ямки са перфектно структурирани и работят напълно безпроблемно. 

Дисплазията се проявява като дефект на развитието и растежа по време на израстването на кучетата. Тя може да бъде едностранна или двустранна. Твърде слабите мускули, ставни капсули и връзки са предпоставка за развитието на Дисплазия. При раждането си обикновено кучетата са с нормално изградени стави, но вероятно поради генетични фактори, меките тъкани не успяват да се формират правилно по време на растежа на животното.

тазобедрена-дисплазия

При неправилно разпределение на ставните кости, мускулните тъкани и хрущялната част, се получава луфт между тях, което представлява Дисплазията. Изместването на ставите, разстоянието между тях и преразтеглянето на сухожилията по неправилен начин, довеждат до Сублуксация. В следствие на това се развиват последващи остеоартритни промени. Те се изразяват в болки, дискомфорт и дори нежелание за движение. 

Кога се проявява Дисплазията?

Тази болест може да се прояви във всички възрасти на кучето. Ако формата на дисплазия е много тежка, то тя може да се прояви дори и у куче на 5 – 6 месечна възраст, като най-тежките случаи стигат до пълно спиране на движението на около 2-3 години. Наблюдават се два основни пика на болестта. Първият се характеризира с куцота при кучета на по малко от една година – ранен и късен – при кучета над 3 годишна възраст.  

Основни признаци на тазобедрена Дисплазия

Първото нещо, което навежда на мисълта за евентуална тазобедрена дисплазия е изменение в стойката и походката на кучето. Съществува една специфична походка, наречена Bunny Hopping gate / когато кучето подскача едновременно с двата си задни крака/.  Ако забележите подобна походка – консултирате се незабавно с вашия ветеринарен лекар. Другият прицнак, който може да забележите е схванатост и болка при движение, оттам – нежелание за движение. Много стопани на възрастни кучета смятат, че ако кучето не може само да се изправи и да тръгне да ходи, това се дължи само и единствено на старостта. Но истината е друга и те се шокират да видят кучето си “на крак” след започването на адекватно и правилно лечение. Ако се вземат навреме мерки, тазобедрената дисплазия може да бъде лекувана и състоянието на кучето – значително подобрено.       

Кои породи страдат най-често?

Сред кучета, които попадат в тази група са предимно едрите породи: Ротвайлер, Немски дог, Самбернар, Бернско планинско куче, Чау чау, Английски булдог, Неаполитански мастиф, Бордо Дог, Голдън Ретривър, Лабрадор Ретривър, Немска овчарка. Най-рядко боледуват Хрътките.

Рисковите фактори за развитие на болестта

Почти всички проучвания на болестта Тазобедрена Дисплазия показват наличието на Генетичен наследствен фактор. Ако се чифтосат родители със заболяването, то децата непременно ще наследят в някаква форма болестта. Респективно, ако единият родител е напълно здрав, то шансовете намаляват при потомството. 

Наднормено тегло – един от външните фактори оказващи влияние за развитието на дисплазия. 

Прекомерна двигателна активност – тя също е фактор, който обуславя износването и усукването на ставата и ямката, а оттам – развитието на Дисплазия. Прекомерните физически натоварвания не са препоръчителни, особено в периода на израстване на кучето. 

Важно! За стопаните на кучета от споменатите рискови групи – съществува ранен тест за установяване или отхвърляне на Тазобедрена дисплазия. Попитайте вашият лекуващ ветеринар. 

Ранното диагностициране на заболяването дава шансове за овладяване на процесите и възстановяване на двигателните способности на вашето куче. Ветеринарният ви лекар ще обсъди с вас кои са оптималните варианти за лечение и последващ хранителен и двигателен режим на животното.