Питбул - какво трябва да знаем
Питбул – е събирателно име на всички кучета от породите Американски питбул териер, Старфордширски бултериер, Американски Стафордширски териер и всички останали кръстоски между тях, които са възможни. Името на тази събирателна порода произлиза от английските думи “Pit” и “Bull”.
Тази порода кучета са едни прекрасни приятели на човека. За съжаление славата им определено спада към негативните. Поради факта, че са използвани в боеве, има насадено мнение, че те са агресивни и безпощадни. Трябва да се отбележи, че боевете с кучета са напълно незаконни, без значение коя порода кучета участва. Което и куче да бъде поставено в такива условия, би се озлобило и настървило. Истината за питбула е, че всъщност това е едно благо, дружелюбно и вярно на стопаните си куче.
Произход на породата Питбул
Не съществуват точни сведения, кога за първи път тази порода се е появила в Америка. Знае се, че в Ирландия са отглеждани масово, както и в други европейски държави. След това навлизат и в Америка, заедно с много европейски заселници. Най-голям брой питбули са донесени от ирландци в периода след 1845 г. поради настъпилия “Картофен глад”. Този период е много тежък за Ирландия – населението се стопява с 5 млн човека /половината измират от глад, а другата половина – емигрират/. Тогава съществувал закон, че бедните семейства не могат да притежават едри ловни кучета. Като изход от ситуацията, те започнали да отглеждат по-дребни породи кучета, предимно териери, като помощници срещу вредителите. От кутилата на кучетата се избирали по-дребните и се запазвали, като тях започнали да ги наричат пит-териери. Така те спазвали забраната и можели да взeмат тези кучета със себе си, когато сменят местоживеенето си. Когато се виждали на открито за кратко, пускали тези свои кучета, просто “да премерят сили”. Не е прилаган умисъл за хазартни залагания на боевете, нито на подготовката на кучетата за тях. Не така обаче стоял въпросът при богатите. Те организирали супер скъпи боеве, с участието на обучавани кучета. Ирландската линия на породата се считала за най-чистокръвна, като окраската на тези кучета била червеникава. Кучетата от Испания, Холандия, Сицилия и други европейски държави били с други разцветки. Джин П. Колби е считан за емблематичен селекционер на породата. Той се преселва в Америка през 1900 г. като довежда със себе си напълно чистокръвни кучета порода Питбул. Тази чиста линия има свои представители и днес, благодарение на консервативното разпространение на отделните индивиди.
Телосложение и физически белези
Кучетата от породата Питбул обикновено тежат между 16 и 27 килограма, според пола им. На височина достигат: женските – 35-61см, а мъжките – 40-62см. Имат стегнато и мускулесто тяло, с добре развит гръден кош. Черепът е широк и мащабен, лицевите мускули са много добре развити. Обратно на общоприетите твърдения, тези кучета НЕ притежават никакъв заключващ механизъм на челюстите. Опашката е права. Окраската може да варира – тигрова, черна, пясъчна и други. Много активно и жизнено куче.
Хранене и грижи
Храненето на кучетата от породата Питбул с нищо не се различава спрямо останалите породи. Висококачествената храна, специализирана за кучета, е гаранция за здраве и разцвет. Хранителният режим трябва да бъде съобразен с физическото натоварване. Ако кучето изразходва повече енергия, то и храната следва да бъде съобразена. Респективно неактивните кучета са склонни към затлъстяване, което може да доведе до редица заболявания. Консултирайте хранителния режим на вашият питбул с ветеринарят ви, за да бъде всичко наред.
Здраве
Принципно кучетата са здрави и не страдат от конкретни заболявания. Редовните профилактични ветеринарни грижи са важни за всички кучета. Имунизациите през първата година, както и годишните реимунизации след това са задължителни.
Темперамент и поведение
По природа темпераментът на Питбулите е нежен, грижовен, идеален приятел на човека и семейството. Зрелостта при него се достига по-късно – към 2-4 навършени години. С оглед на това, имайте предвид, че трябва да му обръщате внимание и да го възпитавате до достигане на тази зрялост. Именно поради това е желателно стопанинът да бъде опитен. При правилно обучение, навременна социализация, всяко куче от породата питбул може да стане отличен член на семейството, включително и ако в него има малки деца.
От голяма важност и отговорността на стопанинът, който го отглежда. Старата слава и лошата репутация са в резултат на напълно нехуманно отношение към кучетата и пускането им в боеве. Кучето Питбул НЕ е е по-опасно от всяка една друга порода. Като цяло тази порода кучета притежават дружелюбен характер и се нуждаят от грижи и любов. Обичат да играят, дългите разходки, изпълняват с радост задачи. Активни са и ако вие съумеете да им намирате занимания, те ще бъдат уравновесени и спокойни. В отношенията си с малки деца, те са изключително търпеливи. Поради факта, че имат висок праг на болка, могат да понасят детските игри, включително тяхното дърпане на опашката. Но поради масата на тялото си, е възможно в играта неволно да бутнат детето. Съобразете се с този факт и бъдете внимателни. Поради ловният си ген, питбулите гледат на всяко малко животно като на плячка. Трябва да внимавате, ако у дома си имате и друго животно – котка, заек, хамстер и т.н. Нужно е от рано да бъде социализирано кучето, за да нямате проблеми в напреднала възраст.
Продължителност на живота на Питбул
Средната продължителност на живота на Питбула е между 12 и 15 години. Качеството на живот и грижа спомага за достигане до дълбока старост.