Персийска котка - описание на породата

Персийската котка е една много популярна котка. Нейните стопани се гордеят с нейната пухкавата козина и благ и спокоен характер. Тя е спокойно, много интелигентно животно. Нежни и внимателни са към деца, а също и към други котки, дори и кучета. Към непознати хора имат сдържано поведение. Едно от предимствата й е, че тя не драска и не хапе. Това я прави предпочитан домашен любимец на много хора. Тя проявява нежност и привързаност към стопанина си.

Произход на породата Персийска котка

Името на породата говори сама за себе си от къде произхожда – Персия. Италиански пътешественици са пренесли тази порода котки в Европа през XVIв. Първоначалната Персийска котка е била с по-голямо носле и по-малко бухнала и пухкава козина. Във Великобритания започнало селектиране на порода и в резултат на това са се появили първите стандарти за породата – през 1880 г. В резултат на това се появили нови видове котки – с много повече бухнала козина и със смалено носле

персийска-котка

Телосложение и физически белези

Оформили са се два основни типа отличителни белези. Първият е характерен с малък и вирнат нагоре нос – този вид се нарича Ултра. Този вид се отглежда предимно в САЩ. А вторият е Класически, който се развъжда предимно в Европа. Той се характеризира с по-дълго  и леко чипо носле. Тази порода котки достигат тегло до 7 кг. Тялото е от средно по размер до едро. Притежава плътни и къси крайници, като рапите ка големи, кръгли и имат снопчета козина между пръстите. Развита мускулатура има по гърба, раменете и гърдите. Опашката е сравнително къса, много пухкава и извита накрая. Главата на Персийската котка е закръглена и масивна. Челото е изпъкнало, а бузите са големи.

Окраските варират, като нюансите, които се срещат са над 100. Срещат се черни, рижави, бели, червеникави и други. Важно е да няма промяна в цвета никъде по тялото. Цветът на козината не трябва да варира – трябва да бъде еднакъв навсякъде. Персийската котка може да има малки петънца по главата, лапите и опашката, които се наричат Колор Пойнт. Цветът на очите на Персийската котка варират от светло син, зелен, до медно златист или тъмно оранжев. 

Темперамент и поведение на Персийска котка

Персийската котка е животно, което непрекъснато търси вниманието на стопаните си. Не обича да стои сама. Тя няма да ви остави да се разхождате сами из дома си. Ще ви следва навсякъде и постоянно. Тя търси вашето внимание, ще иска да лежи на скута ви, дори на раменете ви. Ще мърка и ще очаква да й обръщат внимание. Независимо колко е стара, Персийската котка обича да играе, затова трябва да се погрижите да има с какво да се забавлява. Деликатна е когато търси вниманието на стопанина си. Не мяука, а застава до него и го гледа в очите с очакване. Възможно е тя да си избере един от стопаните си, ако са цяло семейство и да стане като негова сянка. Лесно възприема какво е позволено и какво не в дома. Но това обучение трябва да се проведе докато е още мъничка. Към чужди хора ще проявява сдържаност. Но към членовете на семейството – ще се проявява цялата й любвеобилност. 

Хранене и грижи

Важно – Никога не давайте на вашата Персийска котка шоколад! Дори едно съвсем малко парченце може да доведе до колапс, кома или внезапна смърт! 

Принципно храненето на котка от породата Персийска следва да бъде със специализирани храни подходящи за нея. Като допълнение можете да й давате различни видове белтъци – сварени айца, риба, нетлъсто месо. Избягвайте да й давате от вашата човешка плана, както и такава с подправки. 

Основно трябва редовно да се грижите за козината на вашата Персийска котка. Всекидневно сресване и къпане един път седмично със специализиран шампоан, за може да поддържате козината красива и пухкава. Ако пропуснете редовното ресане, ще се образуват възли и снопове, които ще бъде трудно да отстраните или разрешете. 

 Продължителност на живота

Персийските котки имат продължителност на живота между 10 и 17 години. При добро и правилно гледане, може да разчитате на средно дълъг живот. Тази порода котки е предразположена към здравословни проблеми с бъбреците -образува бъбречни кисти. Това от своя страна може да доведе до бъбречна недостатъчност. Другото слабо място е зрението. Могат да развият Ретинопатия. Но най-притеснителното заболяване, което могат да развият е Хипертрофична Кардиомиопатия. Коварното тук е, че те могат да го развият във всяка една възраст, като първоначално нямат симптоми. Точно това може да доведе до внезапна смърт, във всяка възраст.