Основното в статията:

Мини Пинчер - всичко за малкият безстрашен другар

Пинчерът е обичана и предпочитана порода кучета за домашен любимец поради малките му размери. Еднакво добре съжителства със семейства с деца, както и със самотни или възрастни хора. Най-общо тази порода се разделя на 3 вида, произтичащи от размера на кучетата. Най-големият е Доберман пинчер  – с размери до 70 см височина, следва го Немският пинчер, който се води “Стандартен” и най-широко разпространен – с височина до 48 см, и Мини пинчер – с височина до 32 см. 

мини-пинчер

Изображения – pixabay

История на породата Пинчер

Породата произхожда от Германия. Има данни, че прародителите са съществували още в дълбока древност. Най-широката им употреба през 15в е била да бъдат придружители на кочияшите из европейските градове. Горе долу по това време породата излиза от пределите на Германия и става обичана и предпочитана във Франция.

Дребните пинчери са прочиствали конюшните от вредни гризачи и са били отлични компаньони. По това време са били известни като гладкокосмести териери. Според вида на козината им , е имало 4 вида. Аффен – дългокосмест, Зайден – с копринена козина, Глатхаар – с гладка козина и Руахаар – с твърда козина.

През 1895 г. Йозеф Берта призовава за основаването на клуб за пинчери. По това време в Германия е имало два клуба, които след това са се слели. До първите години на 20-ти век, дългокосмести и гладкокосмести кученца са се раждали заедно в кучилата. Йозеф Берта започва чистото им развъждане. Едва тогава възниква разликата между пинчери и шнауцери. В Германия Pinscher-Schnauzer-Klub 1895 е единствената асоциация за развъждане на породи, призната от Verband für das Deutsche Hundewesen (VDH) и следователно отговаря за стандарта на породата. През 20те години на 20в. мини пинчерът става много известен и в САЩ. Покорява сърцата на хората като любвеобилен другар, идеален за отглеждане във всякакви условия и добродушен към малки деца и други животни.

Телосложение и физически белези

Мини пинчерът е перфектно и точно копие на Немският пинчер. Единствено размерът му е умален. Това е едно елегантно куче, с развита мускулатура и гладка козина. Походката е стегната, с високо вдигната глава, стъпва леко и походката му може да бъде сравнена с тази на плавно стъпваща балерина. Мини пинчерът достига до 30 см височина. Теглото му варира от 4 до 6 кг. Особеното при тази порода е, че няма разлика между мъжките и женските кучета относно теглото и височината. Всичко зависи от начина на отглеждане, хранене и двигателен режим. Формата на главата е клинообразна и тясна, а носът и устните са черни.  Въпреки малките си размери, това куче има силни челюсти, с които би могъл да прегризва телата на гризачи. Ушите са високо разположени на главата и са изправени. Рядко може да се срещне пинчер с клепнали уши. Има овални очи, тъмни на цвят, както и тъмни клепачи. Опашката е сърповидна, но е позволено да бъде и с формата на сабя. Козината му е гъста и гладка, мека и блестяща. Окраската варира от черно, с рижави или бежови петна. Съществуват и червеникави пинчери, като те се наричат еленови.   

пинчер

Изображения – pixabay

Грижа за мини Пинчер

Отглеждането на тази порода кучета не изисква да сте опитен стопанин. Най-важното нещо, което трябва да имате предвид е, че това са едни жизнени и енергични кучета. Имат нужда от чести разходки и да изразходват енергията си. Дългите и изморяващи разходки ще избегнат и затлъстяване, към което са склонни по принцип. Трябва също да имате предвид, че не понася прекалено високи или ниски температури. Трябва да го предпазвате от прегряване или премръзване. Излагането на течение може да доведе до настинка. Специфична особеност на тази порода е, че не си сменя козината според сезона, както други породи.  

Храненето на пинчера е от изключително голяма важност. Както за неговото здраве, така и за външният му вид. За да бъде винаги с лъскава и мека козина, трябва да му осигурявате винаги висококачествена храна. От друга храна, те са ненаситни и понякога нахални. Не трябва да му позволявате да проси храна и трябва да следите количествата, които изяжда. По този начин ще прилагате правилно хранене и ще избегнете нежелано затлъстяване. Ветеринарите препоръчват 3-кратно хранене, с по-малки порции. По този начин не се претоварва стомахът и храненето е правилно разпределено за деня. 

Темперамент и поведение

Пинчерите за умни, схватливи и игриви кучета. Обучението при тях е лесна задача. С радост изпълняват командите на стопанина. Желателно е винаги да давате награда за изпълнена команда. Обикновено му е нужно само неколкократно повторение на определена команда и вашият пинчер вече ще я е запомнил. Обичат играта, дългите разходки и присъствието на стопаните. Когато са сами, те се чувстват самотни и могат да лаят доста продължително. Способен е да лае с часове, с цел да привлече внимание към себе си. 

Поради това, че е роден ловец, пинчерът е готов да преследва винаги. Затова е препоръчително да го разхождате на повод. Ако бъде пуснат свободно, има голяма вероятност внезапно да подгони малко животно – котка, птица, друго куче, и вие да го изгубите. Можете да го пускате на обезопасени пространства, където сте сигурни, че няма кой да привлече ловния му дух. 

Като цяло е лесно приспособим към различни среди на живот. Може да живее доволно и щастливо както на къща с двор, така и в апартамент Малкият му размер и общителен характер, го правят предпочитан и обичан сред много хора. Привързва се изключително силно към своя стопанин. 

Пинчерът и децата – обикновено той се разбира прекрасно с деца, но ако е израснал с тях. Не обича да бъде мачкан и дърпан от други, случайни деца. Затова е важно да знаете – не оставяйте пинчерът сам с деца. 

Отношения с други кучета –  склонен е да прояви агресия към други кучета, дори и те да са значително по-едри от него. Той е безстрашно куче. Не случайно при създаването на породата Доберман е включен и пинчерът. Имайте това предвид. Той може да се разбира добре с кучета, с които е израснал. Към другите – бъдете внимателни. 

Здраве на мини Пинчер 

Има определени заболявания, към които тези кучета са предразположени. Това са предимно проблеми с очите – Дистрофия на роговицата, Дегенерация на ретината, Глаукома, Обръщане на клепача, Катаракта, а също и Епилепсия, Диабет и заболявания на бъбреците. Рядко се случва и кученца да се родят глухи. Ваксинацията при тази порода е стандартна, както за всички останали. Добрата грижа включва профилактика и редовни ветеринарни прегледи. 

Изображения – pixabay