Джак Ръсел Териер - "Майло"
Джак ръсел териер е едно от най-активните кучета. Той е за стопани, които са готови за дълги разходки и възможност да му осигурят да тича свободно.
Произход на породата
Джак ръсел териер става известен в Англия през 19 век, когато е сред предпочитаните породи за лов. Малките енергични кучета са били използвани да влизат в дупките на различни зайци и лисици и да ги изкарват от тях. Ловците са ги избирали, защото териерите донасяли мъртви птици и са можели да проследят дори елен по миризмата. Днес обаче е известен най-вече като домашен любимец. Породата носи името на свещеника Джак Ръсел, който вложил много години в селектиране на тези силни и енергични кучета.
Телосложение и физически белези
Джак ръсел териерът е предимно бял на цвят, но има и с кафяв, оранжев или черен цвят. Височината на мъжките кучета на тази порода е до 30 сантиметра, достигат тегло до 7 кг. Женските кучета са високи до 26 см, но тежат почти колкото мъжките – до 6 килограма. Тялото е мускулесто, атлетично. Кучето е активно, с вдигната опашка, клепнали уши и средно голям череп.
Хранене и грижи
Той е много активно куче. За да е спокойно кучето, трябва да се измори. Веселите джак ръсели имат нужда най-вече от това да се движат постоянно. Колкото повече членове има семейството, в което живее, толкова повече внимание ще има, а това е много важно за кучетата от тази порода. Обичат да са център на внимание и правят всичко възможно да привличат вниманието на всички. Обича приключенията и ако можете да го извеждате сред природата той ще се чувства много радостен. Кучето трябва да се сресва по веднъж на ден, за да изпаднат старите косми, които му пречат.
Желателно е кучето да се храни така, че в менюто наполовина да има месо. Не е желателно да се дава мазно свинско месо и овнешко месо. Не се препоръчва да храните джак ръсел с хляб, по-добре е да му дадете варен ориз. Кучето с удоволствие хапва различни видове зеленчуци – както сварени, така и сурови. Има такива, които хапват и плодове.
Темперамент и поведение
Счита се, че джак ръсел териерът е най-умния сред териерите. Тези кучета могат да бъдат обучавани до дълбока старост, тъй като запомнят много добре командите и могат да взимат сами решения. Тази порода се поддават лесно на обучение, но към тях не трябва да сме прекалено строги, защото джак ръсел териерите могат да се опитат да доминират над стопанина си. Обучението му трябва да започне в момента, в който той стане част от семейството ви.
Заболявания
Джак ръсел териерите често страдат от кучешка тазобедрена дисплазия. Тази порода кучета също е предразположени към некроза на част от бедрената кост. Териерите от тази порода също страдат от заболяване на очите. Вродена глухота също е възможна, но това ще си проличи още докато кучето ви е още бебе.
Любопитни факти
Джак ръсел териерите са прочути от много време с това, че унищожават гризачи. През 1977 г. териерът Вампир от Англия успял да унищожи един тон плъхове. Един от най-известните представители на тази порода е кучето Майло, което става прочуто във филма “Маската” и от тогава много стопани на тази порода дават на кучето си това име.
Недостатъци
Ако активността не се изразява в тичане и много гонене на пръчки, топки и др, той става агресивен към стопаните си. Започва да прави бели, за да привлече вниманието ви и проявява агресия към други животни. Добре е да го разхождате поне два часа дневно. Ако това не може да стане, той не само ще бъде нещастен, но ще се отрази и на поведението му. Тези кучета са за хора, които са готови да тичат с тях. Добър вариант е карането на колело в компанията на тичащ до вас джак ръсел, стига да го научите още докато е малък. Ако решите да изненадате детето си с джак ръсел териер трябва да му помагате в отглеждането му.
Много обичат да дъвчат и затова трябва да им купувате специални играчки, подходящи за зъбите. Способни са да дъвчат дори на сън, така че леглото ми трябва да е направено от материал, който ще издържи на дъвкането на малкия ловец.
Продължителност на живота на Джак Ръсел Териер
При добро отглеждане и грижи, кучетата от тази порода живеят средно 13 -16 години. Добрата грижа включва правилно и пълноценно хранене, много движение и разходки, както и редовна ваксинация.